Пушене, алкохол, преяждане, токсични връзки, в това число и работохолизъм, кои са причините хората да се саморазрушават?
Всеки от нас има моменти на слабост, в които се отдава на навиците си, а те не винаги ни правят добро. Някой пушат, други прекаляват с храна или алкохол, търсят се силни усещания чрез рисковани хобита. Други се отдават на работа и амбиции толкова силно, че забравят за себе си и за близките си.
Навиците са като упойка, те притъпяват стреса, тъгата или скуката и вътрешната празнота. Вместо да се срещнем лице в лице с болката, ние я заглушаваме. Често имаме усещането, че нямаме контрол върху живота си, но можем да си го връщаме чрез избор на навици, дори и вредни. Създава илюзията за власт: „Аз решавам да запаля цигара или да изпия това питие…“ Мозъкът ни обича навиците, особено тези, които дават бърза доза допамин /захар, никотин, алкохол, социални мрежи/, те са „кратък път“ към удоволствие макар и с дългосрочни последствия. Често учим копирайки поведения от семейството или средата в която сме израсли и несъзнателно възпроизвеждаме същото. Когато човек се чувства самотен, изолиран и без цел, вредните навици временно запълват тази празнина.
Истината е, че зад всяко саморазрушение стои нужда от любов, признание, успокоение и смисъл. Ако тази нужда бъде видяна и посрещната по здравословен начин, вредните навици постепенно губят силата си.
Защо работохолизма е по- коварен от другите навици?
Защото в обществото се възприема като добродетел – трудолюбие, амбиция, отдаденост. Но всъщност, той е също толкова саморазрушителен, колкото и алкохола, тютюнопушенето и др., просто е маскиран като успех. Работата е източник на доходи, смисъл и развитие, но когато се превърне в средство за доказване на стойността ни и е най-важната ни ценност – тогава се появява явлението „работохолизъм“.
Работохоликът не просто работи много – той работи дори когато е уморен, когато близките му имат нужда от него, когато тялото и умът му са изтощени. Когато работата не е средство за живот – тя става самият живот. Това състояние носи усещане за контрол, признание и сигурност, но нуждата от „още и още“ расте.
Това състояние е пристрастяващо, защото успехът в съвременното общество се измерва с количество работа и постижения, но на каква цена?
Непреодолимата нужда да работи води до психическо и физическо изтощение, хроничната умора и липсата на достатъчно сън, до проблеми със сърдечно съдовата система и повишено кръвно налягане.
Постоянно високият стрес на който са подложени работохолиците и липса на време за възстановяване, водят до емоционално изтощение и прегаряне. Повишен риск от тревожност и депресия. Последствията от това е намалена ефективност в работата и конфликти в личния живот, липса на време и енергия за хората, които се нуждаят от него. Неспособност да се наслади на почивка и свободно време.
Непрестанният стремеж да си на гребена на вълната на успеха може да струва здравето и взаимоотношенията.
Истинското щастие не е в това да работиш без почивка, а в радостта от моментите да си близо до хората, който обичаш в тишина, спокойствие и грижа един към друг.
Нашата най- голяма отговорност е да се грижим първо за нашето психично здраве, защото то е първопричината и за физическото ни здраве, а също така и за качеството на грижа към децата ни, партньора ни и към нашите близки…
