ЗАБРАВЕН ИСТОЧНИК НА СИЛА И РАДОСТ
Миналият петък в кабинета ми се случи нещо много просто и в същото време дълбоко.
Събрахме се няколко приятелки от училище. Смяхме се, говорихме си, спомняхме си. Бяхме просто жени заедно.
И нещо в мен се отпусна! Вече трети ден се усмихвам, когато си спомням тази вечер. Не защото се случи нещо грандиозно, а защото се случи нещо истинско.
Забравеното удоволствие да бъдем заедно!
Някъде, всяка по своя път, ние жените забравихме колко силно ни зарежда живият контакт по между ни. Заменихме го с бързи телефонни разговори, съобщения, роли и задължения. Свикнахме да сме „силни“ поотделно, да се справяме сами, да не споделяме, да не натоварваме.
И така без да усетим, станахме самотни хора, дори когато сме сред хора.
Онази вечер си дадох сметка какво се случва, когато се съберат жени без роли – няма сравняване, няма доказване, съвети , а само присъствие – смях, топлина и женска близост. Точно това ми донесе радост и огромно презареждане – срещата.
Жените имаме дълбока нужда да бъдем видени и чути от други жени, които вървят по подобен път на осъзнаване.
Когато жените се съберат в малка, безопасна група се случва нещо много ценно: – напрежението спада и тялото се отпуска. Думите идват по-истински, а вътрешната сила се връща тихо. Няма натиск, няма бързане, само тихо припомняне – коя си?
Толкова сме свикнали да търсим потвърждение, смисъл и подкрепа извън себе си, че сме забравили за тихата, но мощна женска сила вътре в нас. В група ние жените си връщаме усещането, че не сме сами, че това, което е човешко и има място, където можем просто да бъдем самите себе си.
Тази среща ми напомни, колко ценно е това пространство. И колко естествено и нужно е то.
Мили дами, започвам вечерни срещи в малки женски групи- това е пространство за жени, които искат:
-жив контакт
– дълбочина
-вътрешно презареждане
-да си свържат със себе си и помежду си.
Ако усетиш, че това те докосва, можеш да ми пишеш или да се свържеш с мен, с радост ще ти дам повече информация.
