Има нещо, което много родители забелязват, но трудно си обясняват. Деца, които са усмихнати, мили и общителни, понякога стават обект на подигравки, отхвърляне и дори и агресия? Първата мисъл е: „Но те са толкова добри, защо им се случва това?“
Истината е, че добротата, не винаги означава лекота в общуването, децата не реагират защото детето срещу тях е „добро“ или „лошо“, а според начина по който се чувстват в контакт с другите.
Всяко дете има различна чувствителност към закачките, едно леко побутване може да бъде игра за едно дете и дразнещо за друго, и направо непоносимо за трето. Децата с по- висока чувствителност или с нисък самоконтрол често реагират прибързано, без да спрат и да замислят над ситуацията. Енергичните и жизнерадостни деца се шегуват, закачат и бързо влизат в контакт, но понякога пропускат момента, в който вече другото дете не се забавлява. И тогава границата между игра и напрежение се губи, а някой деца реагират прекалено грубо. Факт, е че някой от тях имат нисък праг на търпение, трудно регулират гнева си, реагират импулсивно с удряне или обиди.
На такива деца е важно да се каже: – „ Имаш право да си ядосан, но нямаш право да нараняваш!“
Как да научим децата:
– кога една игра спира
– кога вече другият не се забавлява
– как да се отдръпнат на време без да пострадат
Целта на родителите не е да спрат децата си да бъдат весели, да ограничат играта им или да ги направят по- тихи.
Решението е да научим децата да разпознават сигналите:
- да усетят и разберат кога другият се променя
- да спрат на време, без вина и без страх
- да се отдръпнат на време, за да не пострадат
Децата не се нуждаят от етикети като: – „дразнител“, „проблемно дете“, „агресивно дете“ , те се нуждаят от възрастни, които казват: – „ Спри! Погледни! Помисли!“
Да научим децата да разбират другите:
– за някой деца закачката е игра
– за друго е дразнене
– за трето е прекрачване на границата
Когато едното дете не усети промяната навреме, играта завършва с конфликт. И тогава идва най- болезненото: – агресия вместо граница. Защото други деца не умеят да регулират гнева си, избухват вместо да говорят, удрят, блъскат, обиждат без да мислят за последствията.
Нито една шега, закачка или досадно поведение не оправдават удар, блъскане, унижение или обида.
Детето може да е допуснало грешка, но грешката не оправдава насилието.
Най- важното за всички е да създаваме деца , които са енергични и весели, но да умеят да се пазят и да разбират другите, а не деца, които се страхуват да бъдат себе си!
Не нужно да спрем добрите деца да бъдат добри!
Нужно е да ги научим реално да виждат света около тях!
Да научиш едно дете да спира навреме е урок за социални умения, но да научиш едно дете да не удря, когато е ядосано , е урок за човечност.
